Kъщи за гости „Лещен”

Къщичките в селото са уникални не само като архитектура, но и като вътрешено оформление. В реставрацията им е вложена не толкова фантазия, колкото почтеност към оригиналния им вид. Старателно са избирани детайлите, които не са купувани на едро битови предмети, а истински и напълно запазени или възстановени след години вярна употреба. Оформлението е архаично, но направено с много вкус.

За всички които обичат тихата, сурова романтика на снежната зима има достатъчно удобства, като освен подготвените дърва за камината, има и печки. Едно е да припуква огъня за няколко часа и друго да разчиташ на удобствата на цивилизацията все пак.

Всяка стая, във всяка къща има собствен характер, а пространството е изпълнено със сладкия и уютен аромат на истинско дърво. И ако не бяха луксозните бани и кабелната телевизия, човек неминуемо би усетил духа на старото и добро Възраждане.

Почти всяка къща има собствена механа. Някогашните големи фамилии са имали нужда от място, на което не само да се хранят, но да се веселят. Затова и днес комуто се иска да готви на дърва, може да се изяви на огнището. За всеки случай обаче има и печка, като за простосмъртни домакини. Тези, които искат да хапнат здраво от местната кухня и само да се радват на игривите пламъчета на огъня, също нямат никакви проблеми. В къщните механи могат да се правят и юнашки сбирки, и сватби, и празници всякакви.

Мястото носи радост, спокойствие и много красота за всеки, който стъпи там. Създадената подредба и ненаранената архитектура разкриват една голяма мечта, която е станала реалност - един кът, по кукленски чист и просто спретнат - копнеж за всеки човек, който не иска да бъде организиран турист.

Лещен е превърнато в място за отмора, за любов, за размисъл, за приключение, за веселба.

Някогашното  килийно училище в гоцеделчевското село Лещен е днес привлекателна кръчмичка, в която сервират неочаквано вкусна, питателна и апетитна храна. Собственото производство кара всеки гладен гостенин дълбоко да съжали себе си за полуфабрикатите, които всъщност трябва да поглъща, като част от "удобствата" на големия град. В Лещен млечните продукти, месцето, гъбките, сладката, винцето всичко има истински аромат и незабравимвкус. Менюто е изписано на дървени плочи, а над всяка маса преминава въженце, което е опънато между сградата на бившето школо и голямото, китно дърво в двора. Над всяка маса отосновното въже виси въженце с вързано чепче. И ето ви вам автоматизация - комуто потрябва келнер, дръпва своето чепче, то пък дръпва въжето и чанов звън се разнася от заведението. Подобна система за сигнализация може да бъде прочетена и в книжката "Карлсон, който живее на покрива", но в село Лещен всичко се преплита между любовта към хубавите, незабравени български традиции, прекрасното чувство за хумор и отговорната грижа за всички гости на туристическото селище.