"Арена ди Сердика” е най-новият Резиденс-Хотел от колекцията на хотелската верига FPI Hotels & Resorts.
Римският амфитеатър от края на ІІІ в., който беше открит при строежа на хотела, го прави атрактивен и престижен хотел без аналог в света, съчетаващ по удивителен начин духа на древна Сердика с всички съвременни изисквания за бизнес и релакс.
Стратегически разположен в сърцето на столицата, в непосредствена близост до главните държавни институции, бизнес центрове и банки, както и до културните и исторически забележителности на София, луксозният хотел „Арена ди Сердика” е отличен избор, както за деловите гости, така и за туристите, пристигащи с развлекателна цел. Хотелът се намира на 10 км от международното летище София и на 4 км от централна автогара и централна ж.п. гара.
АМФИТЕАТЪРЪТ НА СЕРДИКА (AMPHITEATRUM SERDICENSE) През 1919 г. недалеч от Министерски съвет в София e открита каменна плоча–афиш със сцени от гладиаторски борби между хора и хищници. Тази находка дава сигурен знак, че на територията на антична Сердика (днес София) някога е имало арена на гладиаторски битки. Още тогава се е знаело за съществуването на амфитеатъра на Сердика, но не е било ясно неговото точно местонахождение.
В миналото Сердика е била важен търговски и политически център, голям и добре развит град, построен по римски образец с широки каменни улици, форум, красиви храмове и внушителни сгради с великолепна украса. По това време Сердика е столица на източната провинция Вътрешна Дакия - част от Великата римска империя.
Цели 85 години след намирането на каменната плоча, през 2004 г. при строежа на най-новия хотел от веригата FPI Hotels & Resorts - "Арена ди Сердика", случайно е разкрита стена от римско време. Започват археологически разкопки. Ръководителят на проекта – археологът Жарин Величков, е категоричен: открит е амфитеатърът на Сердика! Изненадите обаче не свършват дотук. При проучване на обекта се оказва, че на около 5 м под амфитеатъра има театър, построен през ІІ-ІІІ в., т.е. 100 години преди изграждането на амфитеатъра през ІІІ–ІV в. Намерен е уникален античен комплекс от амфитеатър и театър в едно. Това са най-големите сгради от епохата на древна Сердика, които свидетелстват за нейния разцвет през вековете. Находката е обявена за уникална, а откритието - без аналог в света!
Досега в света са разкрити 77 антични амфитеатъра. Най-големият от тях е Колизеумът в Рим. Арената на Сердика (60,5 м - дължина и 43 м - ширина) е само с 10 м по-малка от него. Едва 9 са с архитектура като софийския (седалковата му част обгражда само половината арена). Амфитеатърът на Сердика обаче е единственият в света, събиращ в себе си римски театър и късноантичен амфитеатър на едно място и единствената по рода си обществена сграда на Балканите. Именно това прави обектът наистина уникален, а откритието му – сензационно. Факт е, че нито една столица, дори град в света, не може да се похвали с театър и амфитеатър заедно, при това в идеалния център. Проучванията показват, че софийския амфитеатър е два пъти по-голям от този в Пловдив и поне десет пъти по-голям от римските руини в Хисаря и Девня.
Множеството монети и керамични съдове, открити при археологическото изследване на терена, помогнаха на учените категорично да установят периода на изграждане на амфитеатъра на Сердика: краят на ІІІ в. – началото на ІV в. Неговото строителство започва при управлението на император Диоклециан и е завършено от император Константин Велики. В края на ІV в. император Теодосий І издава едикт, забраняващ зрелищата, организирани на арената. Така амфитеатърът изгубва функцията си на важна обществена сграда и е изоставен. Строителният материал от него е разграбен като от кариера за тухли и камъни, а руините му са използвани за изграждане на жилищни помещения. Предполага се, че човешкото присъствие около амфитеатъра е продължило до към края на VІ в.
Археологическите разкопки са извършени благодарение на средствата, които „ФеърПлей Интернешънъл” АД инвестира в мащабния проект по реставрация, консервация и експонация на този уникален историческия паметник. Откритата находка, оценена от археолози и архитекти като уникална, безценна и сензационна, наложи да бъдат извършени конструктивни промени в архитектурните планове на хотел "Арена ди Сердика". Неговата концепция претърпя съществени изменения. Тя е изцяло подчинена на законовите разпоредби на Република България за опазване на националното историческо и културно богатство.
В резултат на усилията на компанията, днес, седeмнайсет века по-късно, амфитеатърът на Сердика отново посреща гости. Стените му са запазени в действителния им вид, арената е покрита с пясък така, както е било и в миналото, а глинените плочи още пазят отпечатъците на животни (кози, кучета, котки). Тук могат да се видят гримьорните на актьорите, участвали в театралните представления, поставяни на сцената на амфитеатъра, а така също и входът на източната порта, откъдето са минавали колесниците по време на гладиаторските борби. Запазени и поставени на оригиналните им места са 7 каменни седалки за зрители. Разкрити са жилище и пещ от V-VІ в., както и кладенец от ІV-V в. Открити са и надстройки от времето на Османската империя, както и монети и керамични съдове от този период.
Днес достъпът до археологическата експозиция е свободен. Реставрираната 1/6 част от амфитеатъра на Сердика, попадаща на територията на хотел "Арена ди Сердика", е изложена по най-подходящия начин така че всеки, който желае може свободно да разгледа разкопките от вторник до неделя между 10.00 и 16.00 ч.
Този проект показа, че хотел „Арена ди Сердика” е един добър пример за хармоничното съжителство на изграденото през съвремието и завещаното от миналото.
Монети
При археологическото проучване на разкритата 1/6 част от амфитеатъра на Сердика е намерен нумизматичен комплекс от 616 монети , датирани от управлението на няколко римски императора. По-голямата част от тях са изработени от мед и бронз, няколко са посребрени и само една е позлатена. Монетите са сечени предимно на изток – Тесалоника, Сисция, Никомедия, Константинопол, Кизик, Антиохия и Александрия. Има и няколко западни монети, дело на западни монетни ателиета от Рим, Аквилея и Тицинум. Намерените монети са от управлението на:
император Каракала (211-217г.) – най-ранните намерени монети
император Максимилиян (296-305г.)
император Диоклециан
император Константин Велики (305-337г.)
император Галерий (309/311-317г.)
император Лициний І
император Константин І (319-324/330г.)
императорите Константин ІІ, Констанций ІІ и Констанс (337-355г.) – синове на император Константин Велики
император Юлиан Отстъпник (361-363г.) и неговия наследник император Йовиан (363-364 г.)
императорите Валенс и Валентиан І (364/367-375г.)
император Марциан (450-457г.)
император Анастасий І (508-512г.)
император Юстиниан І (540-565г.)
императорите Теодосий І, Валентиниан ІІ и Аркадий (383-392г.) – най-късните намерени монети
Керамика
От периода ІV–VІ в. е открита фрагментирана битова керамика, както и керамика от ХVІ–ХІХ в. Предполага се, че по това време или по-късно върху античните зидове е изградена сграда, от която са открити две пещи от турски тухли. Намерени са и няколко османски монети. Едната е от 1687 г. и е сечена в Константиние (Истанбул). Голямо количество фрагменти и съдове с релефна украса определят периода на цялата колекция – от края на ХІV до ХVІІІ в. С най-висока художествена стойност са елементи от т.нар. турски фаянс от ХІV в.
В античните пластове са установени останки от животни, обитавали амфитеатъра на Сердика - мечки, камили, алигатори, бикове и др.
